Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?
На този въпрос ще отговори Гражданската колегия на Върховния касационен съд в новото си тълкувателно дело №5/2019 г.
То беше образувано по предложение на състав на ВКС с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев и Димитър Димитров.
Те се натъкнаха на противоречивата практика при обсъждането на делото на уволнена банкова служителка след сделката между „Юробанк“ и „Алфа Банк“.
От определението на Белазелков, Илиев и Димитров, с което предлагат ВКС да излезе с тълкувателно решение, става ясно, че ВКС се използвал различен подход, за да определи кога има закриване, преструктуриране или съкращаване на щат.
Някои приемат, че има „закриване на предприятието”, когато дейността му за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктурирането и реорганизацията са сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея.
Други заявяват, че при закриване на част от предприятието подбор не е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза работодателят може, но не е длъжен, да не уволни работниците и служителите в частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други поделения на предприятието, чиято дейност се запазва.
Други съдии обаче приемат, че работодателят е длъжен да извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, ако в оставащите такива в същото населено място съществуват длъжности за тях или такива с несъществено отличаващи се трудови функции.
ВКС се е произнасял и по казус, свързан точно с банка и дали закриването на нейни отделни финансови центрове и създаването на нов, към който преминават всички или част от дейностите на затворените, представлява закриване на част от предприятието. В решението се казва, че звеното следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската му структура. „Освен тази основна характеристика съдът ще трябва да прецени и това дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието)“, посочва ВКС. И заявява, че преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. „Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена“, се посочва още в това решение.
След практиката станала повод за образуване на тълкувателното делото има и решение на ВКС именно по казус, възникнал след придобиването на „Алфа Банк“ от „Юробанк“. В него се приема, че е извършено само вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, когато банката закрива свое структурно звено, но неговата дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността на закритото. „При закриване на част от предприятието работодателят има право, но не и задължение за подбор, т.е. извършването му е по негова преценка (чл. 329 КТ). Работодателят може да упражни правото, когато закритото и оставащите структурни звена са в едно и също населено място, а в оставащите има длъжности със същите или с несъществено отличаващи се трудови функции“, се посочва в това решение.