Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК Следва ли да се счита, че текстът на чл. 8, ал. 4 ЗН допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини или не?

Тълкувателно решение № 3 от 30.XII.1994 г. по гр. д. № 3/94 г., ОСГК, докладчик съдията Росица Ковачева

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 10/1994 г., стр. 13
чл. 8, ал. 4, изр. 2,
чл. 10 ЗН
Разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително.
Председателят на Върховния съд на Република България на основание чл. 212 ГПК е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса:
Следва ли да се счита, че текстът на чл. 8, ал. 4 ЗН допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини или не.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за наследството (ДВ, бр. 60 от 1992 г.) беше разширен кръгът на наследниците по закон с включването и на роднини по съребрена линия до VI степен включително, които до изменението на закона нямаха право да наследяват, освен в случаите на наследяване по право на заместване. Образуван е нов четвърти ред наследници по закон, включващ съребрени роднини от III до VI степен включително. С новата ал. 4 на чл. 8 се предвиди, че когато починалият не е оставил възходящи от II и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до VI степен включително, като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват по-далечния по степен съребрен роднина.
Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е създадено за подреждане в новия, четвърти ред на роднини от еднаква степен на родство, но от различни съребрени линии, като законът зачита линията, от която идва степента на съребрено родство, давайки предимство на по-близката съребрена линия пред по-далечната, като установява правилото: низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина. Така приоритетът на възходящия по-близък по степен роднина е превърнат в приоритет и на неговите низходящи, като низходящия, ако е роднина до V степен включително, изключва от наследяване този, който би бил изключен и от неговия възходящ. Решава се проблем на отношение между по-близък и по-далечен по степен роднина и законът, като не допуска конкуренция между тях съгласно правилото, че по-близкият по степен съребрен роднина изключва по-далечния, не допуска конкуренция и между низходящи на по-близкия по степен с по-далечните по степен роднини. Ако не беше създадена разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН , установяваща, че и низходящият изключва същия този по-далечен по степен роднина (така, както би го изключил и неговият възходящ), тази последица не би могла да настъпи.
Новата ал. 4 на чл. 8 ЗН установява пряко наследяване от съребрените роднини от III до VI степен включително в новия четвърти ред наследници по закон, като низходящия в случая, когато се прилага посочената разпоредба, не заема мястото на своя възходящ, не го замества, а изключва по-далечния роднина.Този низходящ е призован да наследи пряко, на лично основание, като наследник по закон в новия четвърти ред наследници по закон.
Правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН намира приложение в случаите, в които са призовани към наследяване в четвъртия ред роднини, намиращи се в различна степен на родство с наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва конкуренцията в полза на по-близкия по степен. В приложното поле на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на по-близък по степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият на последния е от по-близка по степен родство. Ако възходящият и другият роднина са били от еднаква степен на родство правилото е неприложимо и низходящият на роднина, примерно от III степен на родство, не би могъл да изключи друг роднина от III степен, защото и неговият възходящ не би могъл да го изключи, тъй като не е бил от по-близка степен. Правилото „низходящ на по-близък по степен роднина“ не е налице, поради което разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е неприложима, като първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно – наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство.
Тълкувана логически разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН налага извода, че с думите „низходящият на по-близкия по степен роднина изключва по-далечния по степен“, законодателят не е искал да допусне наследяване по право на заместване и за съребрените роднини в четвъртия ред наследници по закон. Изрично наследяване по заместване не е установено. Ако законът е имал предвид, че в тези случаи е налице заместване, това следваше да бъде отразено изрично в чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН или чрез изменение на чл. 10 ЗН с разширяване приложното му поле.
Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не съдържа нито един от елементите, характеризиращи наследственото правоприемство по заместване. Чл. 10 ЗН изрично сочи случаите, в които възниква право на заместване: недостойнство за наследяване или смърт на прекия наследодател преди общия наследодател, а чл. 8, ал. 4 ЗН не установява никакви условия за прилагането му, което налага извода, че текстът намира приложение и в случаите на отказ от наследство от страна на възходящия. Това е така, защото няма заместване и винаги, когато не наследява по-близкия по степен роднина, независимо от причините за това се призовава неговият низходящ, който има приоритет, какъвто е имал и възходящият му в наследяването пред по-далечния по степен роднина.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН се отнася само до наследяване на низходящи (деца и внуци) на братя и сестри, които са съребрени роднини от III наследствен ред наследници по закон, а разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН се отнася до съребрени роднини от III до VI степен включително, които се призовават към наследяване, когато няма наследници от предходния III ред. Ако се допусне наследяване по право на заместване и в IV ред, биха били призовани към наследяване по право на заместване по-далечни роднини от тези в предишния III ред наследници по закон, което е изключено поради правилото: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Като е ограничено приложното поле на правото на заместване до определен кръг лица, не би следвало този кръг да се разширява с прилагане правото на заместване и в четвъртия ред, какъвто не е бил духът на Закона за изменение и допълнение на ЗН.
В случая на чл. 10 ЗН заместваните лица са в една и съща степен родство с останалите призовани наследници в реда, като е налице не само еднаквост на реда, но и на степента на родство. За разлика от това в случаите на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН няма сънаследяване на роднини от еднаква степен на родство, а заради наличието в четвъртия ред на наследници от различна степен на родство се налага установяване от закона на критериите за подреждането им в реда за призоваването им към наследяване.
Разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не установява някакво различие между по-близкия по степен роднина и низходящия на по-близък по степен роднина, а употребява глагола „изключват“ и за двамата. Щом като както по-близкият по степен роднина така и низходящият на такъв роднина, изключват по-далечния по степен роднина, т.е. изместват го от наследяване, с което законът не допуска конкуренция с по-далечния роднина, при липсата на изрично установено от закона правило за наследяване „по коляно“ се налага изводът, че делът на низходящите наследници се определя „по глава“, като всеки от тях наследява на лично основание като наследник по закон. Следователно и по правни последици правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е различно от наследяване по право на заместване. Тъй като чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не определя дяловете, а само изключва по-далечния роднина в полза на по-близкия негов низходящ и няма сънаследяване на заместници с други роднини от същата степен на родство следва, че при наследяване между няколко низходящи на по-близък по степен роднина и други роднини от същата степен, всеки от наследниците, съгласно принципа за равенство на наследниците от един и същи ред, получава равен дял, а низходящите не разделят дела на своя възходящ.
Граничното тълкуване на разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН налага също извода, че се касае за норма, различна от тази по чл. 10 ЗН . Докато чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН говори за „изключване“, т.е. установява правила за изместване от наследяване на по-далечния роднина в полза на по-близкия или на неговите низходящи, чл. 10, ал. 2 ЗН има предвид „заместване“, т.е. привличане на по-далечния роднина низходящ. Различният употребен глагол в двата текста показва, че се касае за напълно различни правни институти.
С оглед изложеното на поставения в предложението на Председателя на Върховния съд въпрос следва да се отговори, че както по предпоставки, така и по последици уредбата, установена в чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН , е различна от наследяването по право на заместване по чл. 10 ЗН . Текстът на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН не допуска наследяване по право на заместване и за съребрените роднини от III до VI степен включително, а създава правила за подреждането на тези роднини в новия четвърти ред съгласно принципа: по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен с допълнението: и низходящият на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина.