Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г. Дължи ли се от общините внасяне на държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ

№1/2008 г.
гр.София, 21 май 2009 г.

Дело № 1, по описа за 2008 г. на ОСГК, докладвано от съдия ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

Министърът на правосъдието на основание чл. 125 във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за съдебната власт е направил искане Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния спорен въпрос:

Дължи ли се от общините внасяне на държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост, с оглед разпоредбата на чл. 84, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно чл. 4, б. „а” от Правилника за вписванията, актовете за държавна собственост и актовете за общинска собственост подлежат на вписване. Разноските по охранителните производства, каквото е производството по вписване, са за сметка на молителя – чл. 541 ГПК. Съществува противоречива съдебна практика по въпроса дължат ли общините заплащане на държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост.

Според едното становище общините дължат държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост по силата на препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК, съгласно която за охранителните производства се прилагат освен общите правила на кодекса, съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388. Разпоредбата на чл. 84, т. 3 ГПК, съгласно която общините се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи – частна общинска собственост, не попада в изключенията по чл. 540 ГПК, поради което намира приложение в охранителното производство при вписване на актове за частна общинска собственост.

Според другото становище в тези случаи общините не дължат държавна такса за вписване, тъй като употребеното в чл. 84, т. 3 ГПК понятие „искове” не дава възможност за разширителното му тълкуване. Изразът „искове” означава, че разпоредбата е относима единствено към исковото производство, а не и за охранителното производство, което има своя специфика и се различава значително от исковото производство.

Общото събрание на Гражданската колегия намира за правилно първото становище.

Разпоредбата на чл. 84 ГПК се намира в Общите правила на ГПК, и съгласно препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК следва да се прилага и за охранителните производства. Спецификата на охранителните производства е съобразена от законодателя с изричното посочване на изключенията – чл. 207-266 и чл. 303-388. За останалите правила е посочено, че се прилагат „съответно”. Следователно употребеният в чл. 84, т. 3 ГПК израз „искове” също следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производства, започващи с писмена молба от заинтересованото лице – чл. 531 ГПК.

Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавна такса, според изразеното в решение № 3/2008 г. на КС становище, се определя не от вида правен субект, а от характера на самото право, чиято защита се търси. Освобождаването от заплащане на държавна такса съобразно разграничението на собствеността на държавна публична и частна, и на общинска публична и частна, в разпоредбата на чл. 84 ГПК, е съобразено с характеристиката на обектите на публична собственост и с равнопоставеността на частните права на държавата, общините и останалите частноправни субекти. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса при двата вида собственост е приложимо както в исковото, така и в охранителните производства. Обратното становище би създало привилегия за общините и би нарушило принципа за равнопоставеност на субектите на правото на частна собственост.

По изложените съображения Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

Общините дължат внасяне на държавна такса за вписване на актове за частна общинска собственост, на основание чл. 540 във вр. чл. 84, т. 3 ГПК.