Разпореждане с имуществото на непълнолетно дете – Разрешение от съд

На първо място следва да се уточни, че винаги се изисква разрешение от съд, когато се продава имущество на непълнолетни.

Непълнолетни по смисъла на закона са лица от 14-годишна до 18-годишна възраст. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

В разпоредбите на Семейния кодекс е предвидено, че когато родителите желаят да продадат имущество на своето дете, следва да получат разрешение от Районния съд по местонахождение на детето.

Това се отнася за:

• недвижими имоти (покупко-продажба, отдаване под наем и т.н.);
• движими вещи (чрез формални сделки – покупко-продажба на МПС и т.н.);
• влогове (теглене на сума от влог на детето);
• ценни книжа (покупко-продажба на акции и т.н.);
• продажба на дружествени дялове.

Необходимо е да бъде отбелязано, че разрешение за разпореждане може да бъде допуснато единствено, ако с него не се противоречи на интересите на детето. Преценката дали се нарушават интересите на детето се прави от съда на базата на представените от родителите доказателства. Искане за разрешение от съда могат да направят родителите, настойниците/попечителите (ако има такива) или детето, стига да е навършило 14-годишна възраст. В последния случай обаче то отново се представлява от своите законни представители и задължително действа след получаване на тяхното съгласие.

За извършването на някой действия на разпореждане с имущество на детето законът е установил изрична забрана, а именно:

• дарения;
• отказ от права;
• даване на заем;
• обезпечаване на чужди задължения.

Единственото изключение от забраната е когато се касае за обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

В молбата до съда трябва да е ясно определена целта, с която се извършват разпореждания, например покупко-продажба на недвижим имот, който е собственост на дете, с цел да се закупи друго жилище. Във всички случаи съдът трябва да изясни намеренията, с които се желае извършването на сделката. Това преди всичко е ефективен начин за запазване интересите на децата.

Освен всички задължителни за прилагане документи при подаване на молбата (документи, съдържащи лични данни, описание на целта на разпореждането и т.н.), за да има най-висок шанс за успех е възможно  да са необходими и други документи, касаещи конкретния случай – например, доказващи имущественото състояние на детето, становище на настойническия съвет, ако има такъв, влоговата книжка на детето (ако се иска разрешение за теглене от влог), нотариални актове (ако се цели сключване на сделка с недвижим имот), предварителни договори (ако такива са сключени).

Задължителен елемент е доклад на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“, в който изразява становище по искането.

Съдът уважава молбата само след като се увери, че действителните житейски и правни последици от извършването на действия с имущество на малолетен/непълнолетен ще са несъмнено в полза на последния. Ако съдът отхвърли направеното искане, решението може да се обжалва или да се подаде нова молба.

Процедурата по даване на разрешение не е бавна, но се характеризира с много особености, който са съществени за успешния резултат на процедурата.

При въпроси свързани с разпореждането с имущество на дете не се колебайте да се свържете с нас на телефон: +359 879 229 221 или направете запитване ТУК.