Може ли дареният да откаже издръжка на дарителя?

С Решение № 110 от 17.05.2021г. Върховният касационен съд се произнесе по въпроса: Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Производството по делото е образувано по иск за отмяна на дарение на недвижим имот, поради това че дареният е отказал да даде на дарителя издръжка, от която се нуждаел.

Според установената трайна съдебна практика на ВКС следва да се установи, че нуждата от издръжка за ищеца е трайна и съществуваща към датата на поканата към ответника и към момента на постановяването на съдебния акт от съда. Нуждата от издръжка се преценява за всеки конкретен случай, чрез съпоставката между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди.

За целта съда взима предвид средно месечната издръжка за едно лице за процесния период според статистиката, като се съобразява как е формирана тя и я съотнася към специфичните нужди на дарителя. Преценява се кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани- повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера -за лечение, лекарства с оглед на конкретното здравословно положение на дарителя и т.н. Сумата съставляваща месечните средства, с които дарителя разполага се образува от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи които могат да бъдат реализирани- наеми или цена на друго имущество.

Тук най-важно е заключението от назначената експертиза, според която ищецът не е изпаднал в трайна нужда от получаване на издръжка, тоест не е налице непризнателност от страна на дарената /ответник в производството/, според дадените разяснения с Тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

От експертните констатации се установява, че средствата, с които разполага ответницата не са достатъчни, за да дава издръжка на дарителя си, без да постави самата себе си в по-неблагоприятно положение от това на дарителя при съобразяване и задълженията по закон.

За да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минималните нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това отказва да я даде. В случаите обаче, при които надареният поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя, не е налице непризнателност.

В трайно установената практика на ВКС еднозначно се приема, че дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства – изпадане на дарителя в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава издръжка. В закона липсва легална дефиниция на понятието „трайна нужда“ като правна категория. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че „трайната нужда“ следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот в страната ни. „Нуждата от издръжка“ по смисъла на цитираната разпоредба се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди“.

При тези фактически обстоятелства се приема, че временното затруднение на дарителя да посрещне разходите си поради допълнително поети финансови задължения не e основание за отмяна на дарението, поради изпадането му в трайна нужда и неоснователен отказ на надарената да предостави исканата издръжка.

РЕШЕНИЕ 110/17.05.2021 г. ВКС

Настоящият материал е изготвен от екипа на Адвокатско дружество „Митов § Партньори” и не представлява правна консултация. Целта на материала е да предостави обща информация и разяснения. За информация и връзка с екипа на Адвокатско дружество „Митов § Партньори”  посетете  https://kantora-mitov.com.