ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2018 гр.София, 04.06.2020 год., Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия по протокол от 05.03.2020 г.

Дело № 1 по описа за 2018 г. на ОСГК, докладвано от съдия ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ.

 „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по
чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и
чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и
съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за
отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно
придобито имущество, т.е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в
чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и
чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на
доказателства за установяване на произхода и местонахождението на
имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от
престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство
по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след
изтичане на този срок”.
Тълкувателното дело е образувано на основание чл.292 ГПК, по
предложение на състав на ІV гр.отд. на ВКС, по гр.д.№ 1348/2018 г., с
определение №256/18.07.2018 г.
Първото становище по поставения за тълкуване въпрос е, че
неспазеният срок по чл.15 ал.2 от Закон за отнемане в полза на държавата на
имущество придобито от престъпна дейност/отм./ /ЗОПДИППД (отм.)/ не
осъществява абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на
иск на комисията, предвидено в чл.27 ЗОПДИППД (отм.). Срокът е
инструктивен, а за причинените вреди от неспазения срок държавата дължи
обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ. Същото разрешение
3
следва да се даде и при прилагането на Закон за отнемане от държавата на
незаконно придобито имущество /отм.//ЗОДНПИ (отм.)/ като се приеме, че
срокът по чл.27 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) не притежава
характеристиките на преклузивните срокове. Той не започва да тече от
възникване на субективното право на държавата да отнема имущество, не
подлежи на спиране или прекъсване и не погасява самото субективно
материално право, нито спазването му е процесуална предпоставка за
допустимост на иска.
Противоположното становище е, че срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД
(отм.) е преклузивен и когато в рамките му КУИППД не е взела решение за
предявяване на иск по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД (отм.), то не само проверката,
а и производството по ЗОПДИППД (отм.) като цяло приключват с
изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото
производство пред съда. Правомощията на комисията и нейните органи
спрямо проверяваното лице са вече преклудирани, преклудирано е и
материалното право на държавата за отнемане на имущество от това лице и
от останалите лица, които могат да бъдат ответници по иска по чл.28 ал.1
ЗОПДИППД (отм.). Същото разрешение е приложимо за сроковете по чл.27
ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ (отм.).
По поставения за тълкуване правен въпрос са налице две становища,
като според първото, сроковете са инструктивни, а според второто –
преклузивни. Общото събрание на гражданска колегия на ВКС приема за
правилно първото становище, по следните съображения:
Проверката по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ започва с акт на
директора на териториалната дирекция на комисията, има за цел да провери
имущественото състояние на проверяваното лице, както и това на
свързаните с него лица, наличието на данни за придобито имущество от
престъпна дейност, произхода на имуществото и да събере доказателства за
горните обстоятелства. Проверката по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./
приключва или с акт на директора за прекратяване или с доклад на
териториалния директор с предложение до комисията за вземане на
решение за образуване на производство по установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност. Комисията взима решение въз основа на
доклад на директора на териториалната дирекция за прекратяване на
производството или за внасяне на искане за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност. Влизането в сила на присъдата на
наказателния съд е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването
на искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, като това е началният момент
за подаване до съда на искането по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./. Срокът за
проверката по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД/отм./ е инструктивен, тъй като с
неговото изтичане не се погасява правото на комисията да предяви искането
по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./, напротив, самият закон допуска това да се
извърши след изтичането на срока за проверката. Обратното би означавало
4
да се погаси едно право, което все още не е възникнало, предвид липсата на
абсолютна процесуална предпоставка.
При действието на ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, проверката започва
с акт на директора на териториалната дирекция, като продължава в рамките
на една година, като може да се удължи еднократно, за срок от шест месеца.
Проверката завършва с доклад с предложение за прекратяване или за
образуване на производство, който се представя в едномесечен срок от
приключването й, като комисията може да върне преписката за събиране на
нови доказателства, като това правомощие е изрично предвидено в
разпоредите на чл.37, ал.5, пр. второ ЗОПДНПИ/отм./ и чл.116, ал.5
ЗКОНПИ.
Предвидената в закона възможност за извършване на нови действия и
тези действия да са законосъобразно извършени, след изтичане на срока,
посочен по-горе, води до извод, че този срок е инструктивен, а не
преклузивен. Безпротиворечива е съдебната практика за това, че при
извършване на проверката и по трите закона, комисията действа като
административен орган, както и че сроковете за произнасяне на
административния орган в различните случаи могат да бъдат както
преклузивни, така и инструктивни. Сроковете за проверка по чл.15 ал.2
ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112
ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не са крайни, след тяхното изтичане могат да се
извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават
по преценка на административния орган, като в цитираните по-горе закони
не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството
след тяхното изтичане, поради което следва изводът, че същите са
инструктивни.
Пречка в упражняването на тези правомощия на комисията не
произтича от правото на мирно ползване на собствеността, прокламирано в
Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС само като последица от неспазения срок по
чл. 15, ал. 2 ЗОПИППД/отм./ съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и
чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ. Трите закона се прилагат при действието и на
ЕКЗПЧОС и предвиждат ограничения в ползването и отнемането на
незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск срещу онези
лица, които са се обогатили неоснователно от имущество, придобито от
престъпна дейност. Трайно установената практика на ЕСПЧ допуска
действието на такъв национален закон на територията на държава, страна по
Конвенцията, стига гражданският иск на държавата да се основава на три
критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел
и пропорционалност. Неспазването на срока във всеки конкретен случай
може да се тълкува като нарушение на Протокол № 1, относно изискването
за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС, а то произтича и от националния закон.
Нормативният акт обаче не свързва с това нарушение погасяване на
законовите правомощия на комисията да проведе производството по
специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото
5
на иск на държавата. За вредите на частноправните субекти от неспазения
срок, държавата дължи обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ
(чл. 91 ЗОПДИППД (отм.) и чл. 2а ЗОДОВ).
В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че в хода на
предварителната проверка за установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност не се налагат мерки, които ограничават права на
проверяваното лице в какъвто и да е обхват и предмет, в т.ч. както по
отношение на собствеността, така и по отношение на други права на лицето.
Предвид изложеното, ОСГК на ВКС

Р Е Ш И:

Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.),
съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не
е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на
правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито
имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по
чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за
извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на
произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е
придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е
допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74
ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок