МВР – БЕЗ ДОСТЪП ДО ТЕЛЕФОНИТЕ НА ЛИЦАТА ПОД КАРАНТИНА!

С Решение № 15 от 17.11.2020г. Конституционният съд на Република България ОТМЕНЯ въведената възможност на мобилните оператори да проследяват информация за лицата, които не спазват задължителната карантина и изолация, а именно: кой, кога, откъде и с кого е разменял електронни съобщения или е провеждал телефонни разговори.

След обявяването на извънредното положение у нас се въведоха промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които (в чл. 251б) се предвиди, че данните, с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони трябва да се пазят 6 месеца „за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.

В тази връзка Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР получиха право на незабавен достъп до данните от мобилните оператори. След като получат информацията трябва уведомят компетентния Районен съд. Районният съдия може да потвърди или отхвърли извършените действия.

Ако съдът отхвърли извършването на действията на МВР, предоставените им данни трябва да бъдат унищожени.

Конституционните съдии подчертават, че във всяко демократично общество неприкосновеността на личната сфера на индивида е ценност от най-висш конституционен порядък. Държавата може да се намеси в нея, но не несъразмерно.

Проследяването на данните  за период от шест месеца, дава възможност на получилия информацията да формира представа за личните предпочитания на индивида, неговите склонности, увлечения и слабости, което е достатъчно да се създаде подробен и ясен профил на личността, без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност.

В тази връзка възможността на МВР да има достъп до трафични данни за местонахождението, събирани общо и неизбирателно за период от 6 месеца е несъразмерна в контекста на обществените отношения, които регулира.

Всяко ограничаване на правата на гражданите трябва да бъде достатъчно точно, съответстващо на обстоятелствата за вмешателство и да осигурява силни и надеждни защитни средства срещу евентуална злоупотреба. Правото на личен живот не се явява привилегия само за периоди, когато времената се характеризират с относително спокойствие и непротиворечивост, но и за такива – в условия на кризи, доколкото във всяка криза намесата трябва да бъде, като конституционен императив, пропорционална и строго необходима.