РЕШЕНИЕ № 102/27.10.2020г. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

Делото е образувано пред Върховния касационен съд, по касационна жалба срещу Решение № 176 от 15.07.2019г. на Апелативен съд – Велико Търново. Върховните съдии приемат да я разгледат, поради обстоятелството, че до този момент ВКС няма практика за приложението на чл. 50 ЗЗД (за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират те) . Не само, че в конкретния казус става дума за собственост върху обширен имот и за вреди от природно явление като срутище, но от друга страна има позоваване на непреодолима сила, а тя е дефинирана само в Търговския закон (чл.306, ал.2 – Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора) и за приложението ѝ в хипотезата на чл. 50 ЗЗД също няма практика на ВКС.

В тази връзка върховните съдии приемат да разяснят дали при преценката на съда за непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, или тя трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед възможностите на обществото като цяло. Също така отговорят на въпроса каква е грижата, която добрият стопанин трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от веща му и над която при природен феномен, вече е налице непреодолима сила, която ще изключи отговорността му по чл.50 от ЗЗД, както и дали процеси като срутищата, при които събитията са мигновени или поне краткотрайни и дават много малко време за подготовка и предупреждение, представляват непреодолима сила.

Анализирайки определенията за непреодолима сила, дадени и в ТЗ, и в Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, и в Закона за автомобилните превози, ВКС заявява: „От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици, тоест – самото увреждане“.

В тази връзка ВКС даваа следния отговор на поставените пред него въпроси: „В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката“.

С пълния текст на Решение № 103/27.10.2020г. можете да се запознаете тук.