ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИСК – ЗАЩИТА ЗА КРЕДИТОРА

ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
28.08.2020
ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА
ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА
03.09.2020

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИСК – ЗАЩИТА ЗА КРЕДИТОРА

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИСК - ЗАЩИТА ЗА КРЕДИТОРА

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ИСК - ЗАЩИТА ЗА КРЕДИТОРА

Ако някой Ви дължи определена сума пари и не желае доброволно да я заплати, е необходимо да бъде заведено дело пред компетентния за това съд. Преди завеждане или със самото завеждане на делото е възможно да  си гарантирате получаването на сумата, чрез образуване на дело за обезпечение на иск. С делото за обезпечение на иск се цели предоставянето на предварителна защита за кредитора /лицето, на което се дължи сумата или вещта/, срещу недобросъвестни действия от страна на длъжника, които биха затруднили удовлетворяването на вземането. Такова действие би било например ако длъжникът продаде или дари имуществото си преди решението на съда, за да няма възможност кредиторът да бъде удовлетворен. Обезпечението е едно отделно, предварително или не, производство, което е различно от исковото. Главното му призвание е, в един незапочнал, но предстоящ иск, или в едно започнало производство, да се лиши ответникът от възможността за предприемане на действия, които ще затруднят търсената искова защита.

Обезпечението на бъдещ иск стартира с подаването на молба от кредитора, с която е необходимо да се приложат всички доказателства, като например фактури, договори и др. документи, от които е видно произтичащото задължение на длъжника. Молбата се подава до съда по постоянния адрес или седалището на ищеца, или по местонахождението на имота – ако такъв ще служи за обезпечение. С молбата, подадена от кредитора, могат да бъдат поискани една или няколко от следните обезпечителни мерки:

  • Възбрана върху недвижим имот или кораб;
  • Запор на движими вещи и вземания на длъжника;
  • Запор на дялове и акции от капитала на търговско дружество;
  • Други подходящи мерки – спиране на МПС от движение, спиране на принудително изпълнение по изпълнително дело и др.

По молбата за обезпечение на иска, съдът се произнася с определение в закрито съдебно заседание, във възможно най-кратък срок, предвид целта на процедурата. Допускането на обезпечението зависи от преценката на съда дали искът, който ще се завежда е вероятно допустим и основателен, както и дали  съществува вероятност реализирането на правата на кредитора да се окаже невъзможно или затруднено при евентуално уважаване на иска. Обикновено допускането на обезпечението е свързано с предоставяне на гаранция от страна на ищеца. Гаранцията се посочва в определението по вид и размер, като съдът дава срок за внасянето й. Въз основа на определението, с което се допуска обезпечение и след внасяне на определената гаранция, съдът издава Обезпечителна заповед. С определението, с което допуска предварително обезпечение на бъдещия иск, съдът определя и срок за предявяването на същинския иск, който не може да е по-дълъг от един месец.

С издаването на Обезпечителна заповед от съда, отделни имуществени права на длъжника са засегнати докато трае делото, например може да му бъде запорирана банковата сметка или възбранен имот, зависи от това, което е поискано с молбата за издаване на обезпечителната заповед. Длъжникът узнава за допуснатата обезпечителна мярка едва след нейното налагане, като в седем дневен срок от получаване на съобщението за наложена обезпечителна мярка, той може да обжалва определението за допускане на обезпечението чрез частна жалба. Обжалването, обаче, не спира изпълнението на мярката.

В някои случаи, след налагане на обезпечението, длъжникът доброволно заплаща дълга си и не се налага да бъде водено дело, или същото да бъде прекратено в по-ранна фаза, тъй като обезпечителните мерки създават значителни неудобства за длъжника. Предвид всичко това, а и с оглед на обстоятелството, че много често делата продължават с години, обезпечаването на иска е изключително полезна и необходима съдебна процедура, с ключова роля за окончателното разрешаване на спора. По този начин в максимална степен се защитава интересът на кредитора.

Когато обезпечението вече не е необходимо, било поради изпълнение на задължението от длъжника, било поради отхвърляне на иска или поради други причини, е необходимо кредиторът да подаде молба за отмяна на наложената обезпечителна мярка. Молбата се подава до съда, постановил обезпечението, който в закрито заседание издава ново определение за отмяна на обезпечителната мярка.

С така осъществената отмяна, отношенията по повод на обезпечението не приключват. Ако делото е завършило с осъждане на длъжника и изпълнение на задължението, кредиторът следва да поиска с молба до съда възстановяване на внесената като гаранция сума. Направените в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора – т.е по същинското дело, а не по обезпечителното, в зависимост от крайния му изход.

Обезпечаването на иска е институт с изключителна приложимост в живота ни, тъй като то може да бъде допуснато по всички видове искове. Целта на производството по допускане на предявения иск е да се потърси бърза и ефективна защита, която ще допринесе за изпълнение на евентуално решение, постановено в полза на ищеца.