ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА

ДОГОВОР ЗА НАЕМ
24.07.2020
ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ
28.08.2020

ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА

ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА

ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА

 

С договора за покупко-продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати”. Това е легалното определение на термина договор за покупко-продажба.

Предмет на покупко-продажба могат да бъдат всякакви вещи (стоки), освен вещите, които са извън гражданския оборот, а именно,вещите, които са публична държавна, публична общинска собственост и др.. Ограничения при сключването на договора за покупко-продажба има и относно следните стоки: радиоактивни продукти, оръжия и взривни вещества, по разбираеми причини. Не могат да бъдат обект на покупко-продажба също така част от парцел или несамостоятелна част от жилище, тъй като са юридически неделими вещи.

Договорът за покупко-продажба е възмезден договор. Това означава, че срещу прехвърляне правото на собственост върху вещта и предаването й на купувача, той от своя страна се задължава да заплати на продавача уговорената цена. Единият получава вещта, а другият-уговорената сума. Цената по договора се определя свободно от страните. Тя е задължителен елемент от този договор, тъй като ако тя не е определена или определяема, продажбата ще бъде нищожна.

По начало договорът за покупко-продажба е неформален договор, т.е. не се изисква определена форма за действителността му. Сделката може да бъде уговорена устно, писмено, писмено с нотариална заверка на подписите или просто с действията си да демонстрират договорна обвързаност. Когато, обаче, се продават регистрирани автомобили или недвижими имоти законът изисква в първия случай писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, а във втория – нотариална форма.

Нещо интересно, което трябва да знаете е това, че въпреки договорът за покупко-продажба да е валиден и когато е сключен в устна форма, законът забранява той да се доказва със свидетелски показания, когато е на стойност по-голяма от 5000 лева. Следователно писмената форма е препоръчителна дори когато законът не я изисква задължително.

Основните задължения на продавача са да прехвърли на купувача собствеността върху стоката и да му я предаде, а правото му е да получи уговорената с договора за покупко-продажба цена. Продавачът е длъжен също така да предаде стоката без недостатъци (дефекти), както и да гарантира на купувача, че други лица нямат права върху стоката.

Продавачът не носи отговорност за недостатъците на вещта, които са били известни на купувача при сключването на договора, защото се предполага, че последният се е съгласил със сделката въпреки тяхното съществуване.

Няма пречка продавачът да сключи договор за продажба на стока, която не е негова. Това е честа практика в бизнес отношенията – сключва се договор с идеята, че продавачът междувременно ще стане собственик на стоката и ще я прехвърли на купувача.

От правилото, че не може да се придобие собственост от несобственик, законът прави изключение по отношение на движимите вещи, и то когато са налице следните предпоставки:

– купувачът да не знае, че продавачът не е собственик (т.нар. в правото добросъвестност);

– движимата вещ да е придобита възмездно, т.е. срещу насрещно благо – цена, друга вещ, услуга и т.н.;

вещта  да не е открадната или загубена, защото в тези случаи собственикът й може да я иска в тригодишен срок от всяко лице, включително и това, за което са налице останалите предпоставки.

При предаването на стоката, преминава върху купувача и правото на собственост върху нея. Ако обаче стоката е индивидуализирана още при сключване на договора или по-късно, по уговорен между страните начин (например чрез отделяне, маркиране, опаковане и т.н.), правото на собственост преминава върху купувача още преди стоката да му бъде реално предадена.

Местоизпълнението на задължението да се предаде стоката следва да се уговори изрично между страните.

При договора за покупко-продажба, най-важното задължение на купувача е да плати цената. Друго задължение на купувача е да получи (приеме) стоката – по време и на място, според уговореното. Когато стоката е бързоразваляща се, продавачът може да я продаде и без да предизвестява купувача. Тъй като при такива стоки забавянето би могло да нанесе вреда на купувача, законът освобождава продавача от задължението да го предизвести, като му посочи времето и мястото на продажбата.

ОБРАЗЕЦ НА ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА