Може ли съдружник в ООД, който е и негов управител, да бъде изключен, ако не изпълнява решенията на Общото събрание или действа против интересите на дружеството, или ще носи само имуществена отговорност. По този въпрос да излезе с тълкувателно решение Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), предлагат трима върховни съдии. Освен това те настояват колегията да излезе със задължително тълкуване и за това дали този съдружник може след това да иска отмяна на решението на общото събрание за освобождаването му като управител, ако преди това вече е бил изключен от дружеството.
Върховните съдии Емилия Василева (председател на състава и докладчик), Костадинка Недкова и Анна Баева е трябвало да разгледат дело, предизвикано от влошените отношения между мъж и жена съдружници с равни дялове в ООД. Тя е била назначена и за управител на дружеството, но другият собственик най-общо установява, че тя не е изпълнявала решенията на общото събрание и не е действала в интерес на общата им фирма, твърди, че е сключила неизгодни договори и е извършвала конкурентна дейност. Така недоволният съдружник първо ѝ изпраща нотариална покана-предупреждение, в която изрежда серия от действия, които тя трябва да прекрати или да предприеме, а след това свиква извънредно общо събрание, на което другата собственичка на дружеството е изключена от ООД-то, а след това е и освободена като управител. „Изгонената“ съдружничка оспорва в съда решенията на това общо събрание и настоява те да бъдат отменени. Искът ѝ по чл. 74 от Търговския закон e отхвърлен от окръжния съд в Бургас, но апелативният съд го уважава и така делото стига до ВКС.
За повечето действия на съдружничката, за които ѝ е отправена поканата-предупреждение, въззивната инстанция заключава, че са част от задачите ѝ като управител и не са основания за изключването ѝ като съдружник, тъй като за тях отговорност може да ѝ бъде търсена по чл. 145 ТЗ.
Един от проблемите, заради които съдружникът ѝ е стигнал до изключването ѝ от общата им фирма, е свързан с финансовите потоци на фирмата, отпускани заеми, преводи по нейни лични сметки и т.н. За да установи действителното положение, апелативният съд е назначил експертиза. Тя обаче не могла да свърши работата, тъй като изключената съдружничка-управител не е дала на вещото лице достъп до документите на дружеството. Така апелативните съдии заключават, че тя е създала пречки за установяване на фактите по делото и дали има финансови неуредици в дружеството във фирмата. „Независимо от това, поведението на ищцата и установените факти във връзка с финансовата дейност на дружеството не са обусловили извод за неоснователност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ и законосъобразност на решението за изключване на ищцата като съдружник“, посочва ВКС. Така апелативният съд отменя решението за изключването на съдружничката, а от там и последващото за освобождаването ѝ като управител, тъй като то е взето след обявяването на дружеството за ЕООД от единствения му собственик.
Правото на иск по чл. 74 ТЗ на изключения съдружник
Един от аргументите за отмяна на решението на апелативния съд, изтъкнати пред ВКС, е, че изключената съдружничка няма право на иск за отмяна на решение на общото събрание за освобождаването ѝ като управител, защото с предишната точка от заседанието вече е изключена като съдружник, а искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е само за съдружници.
По този въпрос има противоречива практика на самия ВКС. Самият състав (Василева, Недкова и Баева), пред когото е висящо делото между двамата съдружници, през 2018 г. (пълния текст на решението виж тук) е приел, че управителят, който преди това е изключен като съдружник, няма право на иск по чл. 74 ТЗ. В това решение първо се изтъква, че взетите от общото събрание на ООД решения, подлежащи на вписване в търговския регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез неговите органи, и съдружниците. След като решението за изключването на съдружник е породило действието си във вътрешните отношения, при последвалото го за освобождаване на същия човек като управител на фирмата, той вече не е имал качеството на съдружник и не е активно легитимиран да предяви иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решението за освобождаването му като управител на дружеството. „Отмяната на взетото от Общото събрание решение за изключване на ищеца като съдружник не обуславя различен извод, с оглед липсата на обратно действие на влязлото в сила съдебно решение по предявения от него иск по чл.74, ал.1 ТЗ по отношение на това решение“, изтъкват още съдиите Василева, Недкова и Баева.
Два месеца по-късно обаче колегите им от Търговската колегия Татяна Върбанова, Боян Балевски и Петя Хорозова излизат с определение (пълния му текст виж тук), в което застъпват тезата, че искът по чл. 74 ТЗ срещу решението, с което след изключването му съдружникът е освободен и като управител, е допустим. В него се посочва, че „обратното становище обезсмисля интереса от защита срещу решението на Общото събрание на съдружниците в ООД срещу самото изключване на съдружника, преграждайки възможността на незаконосъобразно изключения съдружник да атакува последващо взетите, в нарушение на правата му на съдружник решения за преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, промяна на седалището и адреса на управление, избор на управител и приемане на нов дружествен договор“.
Отговорността на съдружника-управител
Другият съществен правен въпрос, който се поставя по делото, е за това как да се разграничи отговорността на съдружник в качеството му на такъв и на управител, когато се преценява дали има основание да бъде изключен. Т.е. може ли да бъде изключен за нещо, което е извършил или е пропуснал да направи в битието си на управител.
По него също е формирана противоречива практика на ВКС. Част от съдиите застъпват виждането, че когато (без)действията на съдружника-управител се обхващат от чл. 126, ал. 3, т.1 – т.3 ТЗ (хипотезите, при които се изключва съдружник), отговорността му винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не е основание за изключването му като съдружник.
Други върховни съдии обаче не са толкова категорични. Те заявяват, че по иска за отмяна на решения на общото събрание по чл. 74, ал. 1 ТЗ при проверка на материалната законосъобразност на решенията, включително на това за изключване на съдружник, съдът трябва да провери „доказано ли е основанието за изключване – установено ли е нарушение на конкретно дължимо от ищцата поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на общото събрание, налице ли е виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, включително задължения като управител, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо, като се касае за крайна санкционна мярка, която трябва да е адекватна на извършеното нарушение“.
Установявайки противоречията в практиката съдиите Василева, Недкова и Баева, предлагат Търговската колегия да отговори на следните два въпроса:
Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?
Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?