Върховният административен съд ще уеднаквява практиката за отговорността за невнесен ДДС

По предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков с него е допълнен предметът на вече образуваното през юли тази година тълкувателно дело №7/2019 г.

Предмет на тълкуване от върховните съдии ще бъде чл. 177 от Закона за ДДС (разпоредбата виж в карето). Той урежда солидарната отговорност на получателя на облагаема доставка, регистриран по ДДС, за невнесен данък от друго лице, ако самият той се е възползвал от приспадане на данъчен кредит, свързан с дължимия ДДС.

Противоречията в практиката възникват по въпроса дали тази отговорност включва задължения за лихви за забава или само за главницата. Част от върховните съдии застъпват виждането, че получателят на доставката, ползвал данъчен кредит, отговаря само за главницата на задължението за ДДС. Мотивите им са, че чл. 177, ал. 1 ЗДДС установява изключение от общия принцип, като въвежда солидарна отговорност и за друго лице, различно от доставчика и очертава границите на отговорността до „дължимия и невнесен данък“ без да посочва лихвите. „Тъй като нормата урежда изключение от общото правило, то не подлежи и на разширително тълкуване“, казват тези съдии. Те освен това изтъкват, че чл. 177 ЗДДС е специална разпоредба спрямо тези в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които въвеждат общото правило, че се дължат данъците, лихвите и разноските за събирането им.

Други върховни съдии обаче са на мнение, че отговорността по чл. 177 ЗДДС включва и лихвите за забава. Те казват, че разпоредбата трябва да се тълкува във връзка с общите в ДОПК (чл. 16, ал. 3, вр. с чл. 14, т. 3), които предвиждат задължение и за лихви.

Точната формулировка на въпроса, с който ще бъде допълнено тълкувателно дело №7/2019 г. на ВАС, е: „Обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС включва ли и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице?“.

Предмет на образуваното през юли тълкувателно дело е личната имуществена отговорност на управители, прокуристи, търговски представители и пълномощници на фирми при недобросъвестно деклариране пред данъчните (по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК). До него се стигна, тъй като ВАС е разделен във вижданията си дали тези лица отговарят за лихвите, натрупани към задължението на дружеството, което представляват. Върховните съдии ще трябва да дадат отговор на въпроса дали отговорността по чл.19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.