Тълкувателно решение №4/2017г., от 01.02.2021г., относно уволнението на служител с предизвестие.

Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение тълкуват три от хипотезите, посочени в чл. 328 от Кодекса на труда, при които работодателят може да уволни свой служител с предизвестие:

– при липса на качества за ефективна работа;

– когато не притежава необходимото образование или квалификация;

– при промяна на изискванията за длъжността.

В тълкувателното решение ВКС разяснява двете възможности, а именно: изискването за образование или квалификация да е въведено от самия работодател или да е нормативно определено. Върховните съдии заявяват, че когато изискването идва от работодателя, основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен трудов договор. Т.е. никой не може да бъде уволнен на това основание с мотив, че още при наемането му не е отговарял на поставено от работодателя изискване за образование или квалификация.

 „Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна.”

В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор.

Относно случаите, при които изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени, но в последствие бъде констатирано, че служителят не ги притежава, ВКС заявява, че това прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение и работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл.74 КТ.

„Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл.74, ал.2 КТ ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. “, пишат върховните съдии.

Разграничавайки хипотезите за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, ВКС сочи, че те са сравнително близки, както и че при двете основания се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото правоотношение. Припомня още, че възможността за уволнение заради липса на образование или квалификация е регламентирана в КТ още от създаването му през 1986 г., а основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е от  1992 г.. „Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ“, заявява ВКС.

Отделно от изложеното същественото различие в основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ се проявява по отношение на правните последици при прекратяване на трудовия договор. „Само в хипотезата на чл.328, ал.1, т.11 КТ, работодателят трябва да се съблюдава разпоредбата на чл.333, ал.1 КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на определени категории работници и служители, за да упражни законосъобразно правото да уволни определен работник или служител“, пишат върховните съдии.

В тълкувателно си решение ВКС прие още, че Заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа.

С пълния текст на Тълкувателно решение №4/2017г., от 01.02.2021г., можете да се запознаете ТУК

За повече информация: Върховен касационен съд на Република България